ИСТОРИИ

Смелост: Тони

Тони е сестра ми, която винаги е била тихо и кротко дете, което рядко поема рискове, обича сигурността и планирането, разсъдлива и разумна е в действията и преценките си.  Затова толкова много ни изненада, когато, независимо от препоръките за планирано раждане със секцио, тя настоя да роди естествено. “Истински Лъв, науми ли си нещо, не се отказва“ -притесняваше се мама със свито сърце.  В мен лично, Тони събуди възхищение  заради зрялото си  отношение  към процеса  на раждането, начина, по който проучи всичко и събра информация. Също и заради това, че независимо от желанието си да роди естествено, при седалищно предлежание на бебето, го направи  разумно, в нейния стил и ценностна система,  след обсъждане и коментари с лекар, на който се довери. Взе информирано  и  обмислено решение, с подкрепата на съпруга си Иво, който  всячески беше до нея в целия процес. Затова Тони е не просто дръзка,  любителка на рисковете, или  пък държаща на своето просто така  – в моите очи тя  прояви отговорност на първо място, а после и много смелост. Едно качество, което заслужава внимание и възхищение,  което може да ме накара да харесам дори непознат човек, а в случая не се налага, защото всякак бих  обичала Тони.

Тя много искаше да сподели своя  личен опит за бременността и  раждането, веднага след като роди. “Бих написала мемоар, това заслужава да се разкаже! “, ми заяви разълнувано, под влияние на адреналина още,  около 15 минути след раждането,   лежейки в коридора на болницата.

Затова този  разказ се появи под формата на  интервю със звездата в нашето семейство,  която изгря в нова  светлина и  която е:  Смелост на име Тони. 

 

1.Тони, как се подготви за нормално, естествено раждане,  и кое определяш като най-важно в процеса на подготовка?

Преди всичко човек трябвя да има силна мотивация за естествено раждане, т.е.желание, от една страна,  и увереност в себе си – от друга. Не по-малко важна е ролята на партньора, който трябвя да споделя тези убеждения, за да сте на едни честоти.  Аз лично приех за даденост, че ми предстои да родя нормално,  отделно от това посещавах часове по йога за бременни, където освен релаксация и раздвижване, жената може да осъществи пренатална връзка с бебето си, а също се работи и върху дихателни техники, упражнения за тазови мускули и  подобни подготвителни упражнения за процеса на раждането. Отделно посетих курс, който ми даде достатъчно информация за етапите на раждане, както и различни гледни точки в изготвянето на план на раждане.

2.Напоследък психологията отделя голямо внимание на пренаталната връзка между майка и бебе,  налице са  множество научни проучвания по темата. Какво е твоето отношение, понеже спомена, че в часовете по йога за бременни  сте отделили  внимание на тази  специална връзка.

Да, все  повече се говори, че е възможно да се установи пренатална връзка с бебето (докато плодът се развива още в корема на майката), тъй като чисто физически седмица след седмица бебето развива все по-добре своите сетива. Тоест, ако майката му пуска музика например, то би усетило и запомнило  този звук, така както нормално разпознава гласовете на майка си и баща си. Поради моето забързано ежедневие и фактът, че работих до последно, аз лично отделях малко внимание  на тази връзка, може би дори бях леко скептична. Чак когато излезнах в майчинство и терминът ми наближи, имах повече желание да осъществявам  контакт посредством медитации, в които имах предходен опит –  наблягаше се на това да дариш прекрасни качества на своето дете и да му  изпратиш любов и благодарност, че то е част от теб и те е избрало за негов родител. Това, което също така правех в допълнение, са визуализации за обръщане на плода и успешно раждане, в които приканях бебчето ‘‘да съдейства’‘. Но вярването ми е, че  всичко това до голяма степен е Божа работа,  така че всеки сам преценява дали и до колко да отдаде внимение.  Аз лично бях избрала да не се фокусирам  прекалено в този аспект.

3.Напоследък все повече майки държат бащите да присъстват на раждането. Каква беше ролята на Ивайло по време на твоето раждане и има има ли начин, по който да се подготви и бащата?

Както споменах, преди всичко е важно партньорът да споделя твоята увереност и убеждения за  естествено раждане, да е наясно с твоите тревоги (ако има такива), за да спомогне за преодолявянето им, да е наравно информиран за  наличните предизвикателства по време на бременността. В моя случай това беше факт и затова и Иво знаеше редом с мен какво да очаква и как да бъде най-адекватен. Той посети и курса за раждане с мен, където научи и различни техники за преодоляване на болката. Малко от тях приложихме обаче, защото аз предпочитах повече усамотение, но ми беше повече от достатъчно, че той беше плътно до мен до последно и не се чувствах сама.

4.По време на раждането ти разчита на помощта на дула. Каква точно е нейната роля? Присъствието/участието на дула/ изключва ли намесата на други медицински лица, като акушерка и акушер-гинеколог, как се допълват и взаимстват?

Дулата е човек, който има нужната подготовка и обучение, за да подпомогне емоциално и физически, прилагайки различни техники, нуждите на родилката по време на раждането. Доколкото ми е известно,  дулата  в масовия случай не е медицинско лице и от тази гледна точка нейната роля може да бъде само спомагателна,  без да изключи нуждата от медицински персонал като лекар или акушер, независимо колко опит има. Все пак един такъв човек-дулата, благодарение на подготовката и богатия си опит, може да бъде от изключителна помощ за родилката, редом с партньора. В моя случай жената,  която ни помогна,  имаше и образование като холистичен акушер, като  в хода на раждането,  докато все още бяхме у дома (преди активната фаза на раждане- това се оказа един доста дълъг подготвителен процес при мен), с нея имахме възможност да обсъдим различни мои усещания и промени в тялото ми, за да сме напълно сигурни, че всичко е в рамките на нормалното,  преди да се запътим към болницата. Често пъти прибързаното ходене в болницата при започнал родилен процес може да възпрепятства едно перфектно раждане, тъй като в болницата родилката не е в типичната си среда и може да се блокира, от една страна, а от друга – медицинският персонал  прилага различни методи, което от своя страна да наруши абсолютно нормалния ход на нещата. От тази гледна точка, за мен беше изключително важно да ме напътства човек, който може да ме насочи за най-доброто време, в което да тръгна към болницата, без да е прекалено късно или прекалено рано.

5.Имаше ли някакви конкретни страхове преди раждането, съпротиви, притеснения?

В моя случай имаше едно обстоятелство около самата ми бременност – седалищно предлежание на плода,  което в общия случай води до препоръка за планирано секцио. Това тотално противоречеше на моите виждания за  естествено раждане и съответно създаваше смут у мен, тъй като не получавах медицински ясна обосновка кое налага операцията. Чак след като чух и другата гледна точка на лекарите – че може да родя естествено, дори и в моя случай, в мен се зароди  спокойствие, че имам такъв шанс. Дори и тогава имаше притеснение, защото чувствах, че се движа срещу течението, тъй като и доктори, и роднини някак нагнетяват напрежение, че изборът ти може би е рискован. А иначе моите страхове изначално бяха свързани преди всичко с предизвикателствата около отглеждането на детето, след като се появи. Обикновено си задавах въпроса какво ще правим след това, визирайки след раждането.

6. Кое според теб е по-добре – една жена да е подготвена и информирана детайлно за процеса на раждане и неговите етапи, или да остави нещата да се случват спонтанно, като разчита единствено на медицинския екип в болницата? Какво е отношението ти към плана за раждане?

Мисля, че  една жена и нейният партньор  трябва да са информирани  за фазите на раждането, за да са наясно с процеса, който предстои. В допълнение, те трябва да имат яснота  за различните опции, които имат, започвайки от избора на болница/медицински персонал и цялостната им представа за раждането. Някои медицински заведения са по-консервативни, а други ‘‘по-разчупени‘‘, затова е важно  жената да има някаква визия за нещата, за да „разпише“ , образно казано, план за раждане. Планът за раждане, колкото и помпозно да звучи, е чисто и просто описание на желанията на жената за нейното раждане, като например дали да ражда във вода, дали да има музикален фон по време на нейното раждане, дали да има опция за напълно свободно, естествено движение и т.н., все неща, които трябва да се уговорят с лекар или акушер. Разбира се, всичко може да бъде чудесно планирано и разписано, но не трябва да се забравя, че бременността и раждането са строго индивидуални и динамични процеси, т.е. не всичко би могло да бъде в нашия контрол. Не всичко  може да бъде предвидено дори и от медицинския персонал, независимо колко опитен е той. Точно затова е важно да сме информирани и за документацията, която  ни предстои да подпишем в болницата и то в доста „напечен“ момент, а именно т.н. информирани съгласия, защото именно те дават на болницата свободата да процедира по различни начини в критични ситуации, като например да се прибегне до секцио или да се приложат различни спешни интервенции. Това е един вид гласуване на доверие. И дори и тогава не трябва да се забравя, че все пак раждането е до голяма степен Божа работа.

7. Къде е границата между контрола върху ситуацията и пускането на контрола, и защо е важно това от психологическа гледна точка?

Жената трябва да е преди всичко напълно уверена в способността си да ражда, така както едно животинче ражда в природата, без да се замисля. Този процес е твърде естествен и жената, независимо колко фактора е изпланирала, е нужно да се чувства освободена от страхове – веднъж започнало раждането, би било хубаво да не контролира емоциите си,  независимо от времето и мястото. Аз лично не осъзнавах, че раждането, колкото и да е дълго,  е като един миг, който минава, без да се усетим.

8.Промени ли те раждането по някакъв начин? Какво ти даде като ново усещане?

Раждането ме научи на търпение и ми даде вяра в женската ми сила, даде ми самочувствие.  В крайна сметка осъзнах колко кратък е този миг, така както споменах, и как с трепет всяка жена го мисли и  чака, защото се маркира краят на един етап -бременността, и началото на друг – новият живот. От тази гледна точка този миг е паметен и специален за всяка една жена, на мен лично ми донесе много гордост от мен самата.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *