ХРАНА

Чушки и домати с щипка захар

  Мисля, че изненадах семейството и приятелите ми, когато стана ясно, че Мария може да яде всичко – дъвки, сладолед и шоколад, закупени от магазина, пакетирани и далеч от биологичното производство. Преди това  бях дала заявка с поведението си, че ще бъда от непреклонните, ‘‘вманиачени‘‘ родители по темата за детското хранене – кърмих дълго почти денонощно, не позволявах на сащисаната ми  майка ми да  предлага  хляб, готвех  просо и елда години,  след като приключи  захранването. Замразявах  домашно приготвен сладолед, печах тънки солети от лимец,  бърках  смутита за закуска. Следях стриктно с какво се храни детето и страдах от менюто в детската градина. Всичко това продължи известно време, но с порастването на детето  станахме по-лежерни някакси.  Продължавам да пека домашен хляб, обожаваме салати и смутита,  но освен желанието ми да приготвям чиста, прясна и пълноценна храна за дъщеря ми, у мен живее убеждението, че искам Мими да има усещането за избор и  свобода  преди всичко.  Децата не бива да бъдат изключвани от живота и навиците на семейството – ако ще променям нещо по отношение на храненето , то със сигурност промяната ще   започне първо от нас с баща ѝ.

  Мария участва равностойно в живота ни  и се храни според истините и разбиранията ни  за това кое е здравословно, кое е позволено  понякога,  и кое – забранено.  Не е никаква изненада, че децата формират вкусовете си и възпитат предпочитанията си по отношение на храната главно в семейна среда. Освен това,  никой не може да им отнеме и  индивидуалната, лична воля и упорство, които често се налагат, независимо от добрите  намерения и познания на родителите.

   Не можем да изключим детето от нашите собствени избори –  позволяваме си   шоколад,  сладолед, дъвки, чипс. Не ги крием от нея, не излизаме   тайно от стаята с пълна уста  и не я чакаме да си легне, за да ги консумираме.  Когато сме на рожден ден и има торта, Мария яде  наред с нас- не  коментираме колко вредни са Е-тата, дали има истински яйца или заместители на прах-  над качеството на  храната стои веселото прекарване и уважението към  домакините, а претенциите  считаме за неуместни в тези моменти. В случай, че се предлагат пържени картофи или бонбони, Мими ще си хапне с кеф, както е видяла да правим и самите ние, нищо,  че това е необичайна за семейството храна.

   Всичко това не прави оцветителите и химикалите да изчезнат,  нито пък бялата захар да се трансформира в полезен за здравето продукт.  Всичко това не означава, че аз ще спра да държа на чистата, здравословна,  домашна храна, да търся рецепти и да ги приготвям, както и ще продължавам да следя и да се вълнувам от темата за менюто в детските градини и училищата. Над тези, изключително  важни за мен въпроси,   стоят още по-ценните  неща обаче – това Мария да познава баланса в ситуациите и живота, да бъде гъвкава, адекватна,  и да не се превръща в роб на храната без  основателни причини от здравословен характер. Над принципите и разбиранията ми по темата,  стои  щастието – мимолетното удоволствие   от това да изядеш цял шоколад наведнъж, да оближеш кутията със сладолед от магазина и да хапнеш топъл бял хляб с максимално количество глутен от пекарната до вас. В тези моменти, когато сме на гости, на парти, навън, в мола, на кино,   или  просто сме решили да се поглезим вкъщи, искам детето  ми да се храни без чувсто на вина и да познава всички възможни вкусове, храни и аспекти на живота.

  Затова балансираме и  се опитваме да не изпадаме в крайности, които са ми толкова любими на моменти.  В резултат на нашия стил на хранене  имам дете, което: яде плодове и зеленчуци на корем, обожава хляб, ненавижда месо ( тук нямаме вина) и е готово  на всичко за сладолед и шоколад.

Най- много ме радват и ми носят усещане за уют и смисъл миговете,  когато сме двете в кухнята. Ясно е, а  и знам, че бих могла да приготвя всичко много по-бързо сама, но Мими се изпълва с такава гордост и вълнение, когато реже, меси и вдига на балон  цялата кухня. В тези моменти имам усещането, че прекарваме много по-пълноценно   време заедно, отколкото,  ако броим или учим букви, срички и ченгели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *