ХРАНА

Хамбургер? Не, благодаря!

Винаги съм имала особено сърдечно отношение  към бургерите – навяват  ми спомени за американско барбекю, голяма къща с двор, чипс, лют сос, Джейми Оливър ( не знам защо), свобода, синьо небе, волност…Асоциации, заради които  решително се  впуснах  в правенето на хамбургери с телешко месо преди около година. Помня добре първия път – подготвих се тиртиплийски, търсих  рецепта два дена, намерих, приложих. Помолих да ми смелят чисто телешко месо, закупих ‘‘оригинални‘‘ питки за хамбургери (само домашни питки не изпекох, какво да се прави), изпържих лук на шайби и задължително го карамелизирах, нарязах картофи на много тънко и произведох домашен чипс. Получиха се тези бургери, да, получиха се и бяха чудни!

Така в ден неделя, 17.12.2017г., след един тих, мирен и наспан следобед, на мен пак ми хрумна, че е време да се почувствам волна, дива кулинарка в света на телешкото месо. Аз съм професионалист, моля ви се. Вече съм правила тези превъзходни  напълно оригинални хамбургери,  които те отнасят в Америка, една чудесна алтернатива на така омразния фаст фууд, домашна храна, която създава уют. Докато се занимавах с омесването на каймата (купешка този път) с останалите продукти,  си представях  как казвам на приятелите ми, които ме знаят като вегетариански настроена личност: ‘‘Правя невероятни хамбургери!‘‘ Те ахват! Задължително настояват да дойдат на гости, за да опитат този специалитет, стига са яли само зелени салати! Небрежно,  за нула време спрятам превъзходните телешки хамбургери – пред тях, разбира се! Развихрям се,  като жонглирам с лекота между кюфтетата и питките, мазането с кетчуп и горчица. Моите хора се дивят и  въздишат – колко бързо и лесно, браво Светле, мнооого вкусни! Презентацията ми е типично американска, блогърско изглеждаща, само за снимка – точно толкова лежерна, колкото трябва, но и напълно автентична – небрежно нахвърлян домашен чипс, резанчета домат, карамелизиран лук, всичко е както трябва. Аз също съм възхитена и доволна от себе си. Да, но само във въображението ми.

В злополучния студен и снежен ден неделя, аз наистина размятах кюфтета и питки по нагорещен грил-тиган – работата е там, че нещата не приключиха така, както предвиждах. Тук няколко важни правила трябва да бъдат припомнени – готвенето( гриловане, пържене, паниране) на месо през зимата в затворен апартамент без отделна кухня, не е добра идея. Въобще. Нашият хол-всекидневна, едно общо пространство, в което пребиваваме почти постоянно,  се задими за няма и пет минути. Толкова много се опуши и замириса, че в този момент аз престанах да бъда любима за моя любим. Всички дрехи, които съхнеха кротко, трябваше незабавно да бъдат пренесени на друго място.  Всички изкъпани отново трябваше да влязат под душа. Аспираторът категорично не се справяше.  В този момент, докато над апартамента ни се спускаше димна завеса и миризмата започна да прониква през ключалките на вратите, аз трескаво продължавах да мажа питки. Бързах, много бързах, за да гледаме любимо предаване от 20 ч., докато хапваме превъзходни хамбургери с чипс и всички останали екстри. Че хич не са здравословни е ясно, но пък образът на   семейната идилия – трима около масата, които похапват, споделят  и хвалят домакинята, наистина ме беше обладал силно в този момент.

За жалост, продължаваше да мирише, което засилваше силното недоволство на този, който по принцип ме обича, но в този момент – никак. Димилката силно нагнети обстановката, но аз продължавах ведро да шетам по чиниите, защото бях убедена, че резултатът ще отпусне напрежението. Финалът обаче, драги зрители, от цялата емоция и бързане, беше следният:

– както казах вече, силно задимена и миришеща на пържено-печено месо къща. Драма номер едно в този момент за изкъпаните, отпуснати  неделно на чисто новоизпран диван.

– сурови, да, сурови телешки кюфтета  – сега, знам, че някои хора ги предпочитат кървави, но е добре да се пита винаги дали това е така. В моя случай, домашните ми определено  ги предпочитаха изпечени, вместо сурови. Това стана съвсем ясно, когато  получих категоричен отказ от консумация. Да се бърза не е  никак добре, а рецепта, на която пише: по две – три минути от всяка страна, следва да се чете само от американци, които обичат месото rare, т.е. кървящо.

-питките се бяха кашнали отвътре, защото имах неблагоразумието да ги ‘‘запека‘‘  на грил-тигана, след което да ги намажа още топли с кетчуп и горчица. Резултат – смачкани, меки питки.

-руколата, която сложих като заместител на липсващата  у дома  маруля, се затопли, овлажни и веднага потъмня. Красота!

 Бих предложила снимка, но нямаше време за  такава – бургерите бяха светкавично погълнати от коша за боклук. Във въздуха продължаше да се носи освен миризма и димилка, но още и  силно недоволство, което логично прерасна в една освежаваща вечерта емоциална разпра. Докато се аргументираме кой крив, кой – прав, Мария изяде чипса, за който дори и мухите у нас знаят, че е крайно нездравословен. Един доволен и щастлив човек имаше поне.

   Да кажа, че ще спра да правя бургери, би било откровена лъжа. Да кажа, че ще ги направя отново скоро, през зимата, ще бъде откровена истина, обаче. Знам от опит, че совите не са това, което са. И моите бургери не бяха това, което се въртеше във въобръжението ми и гостите ми вероятно ще продължат да хрупат салати с картофи-огретен. Но знам още нещо със сигурност: ще спра да готвя и експериментирам само ако, поради   независещи от мен обстоятелства,  изгубя чувството си за хумор. Приятен апетит!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *