ИСТОРИИ

Такава, каквато е

Ясно помня момента, в който разбрах, че ще обичам Мими, каквото и да става. Това усещане въплъти в себе си множество малки усещания, които изпълниха смисъла на думата “любов“. Тя се оказа малка за едно чувство, по-огромно от тези, които бяха присъствали в живота ми, напълно непознато и много всемирно.

През  първите месеци от живота й все се тревожех – развива ли се добре, наддава ли, вдига ли главата си достатъчно високо, кога ще проходи. Нормалните притеснения на майка за първи път, ще си кажете.  Сега ми се струва забавно, но помня, че имах амбиции, защото имам нелеката склонност към перфектни ситуации и картини -искаше ми се Мария да е първа във всичко, блестяща, дете-чудо – да покорява всички онези върхове в развитието си преди останалите. На желанието ми да контролирам ситуациите, винаги срещах едно дете със собствено чувство за план, което ми предаде урок първи: аз съм отделна личност, същество, вселена, и не съм дошла тук, за да отговоря на твоето его.

Страхувах се да не се разболее от страшна, тежка болест и понякога дори си въобразявах невидими злини, които я дебнат. Как ще се грижа за болно дете, какво ще стане, ако се окаже, че тя няма да може да прави нещо си, умирах от страх при тези мисли. Такива несъществуващи демони  ме хвърляха в  ужас и никак не се връзваха с образа на идеално изглеждаща майка, разхождаща момиченце с букли. Явно съм имала твърде много свободно време и твърде малко разбиране за това, че майчинството може да бъде напълно безгрижно.

Помня, че в онзи странен, необясним момент, ме обзе усещане за пълен покой. С рефлукс, неспяща, ревяща, опъваща нервите ми, капризна – нямаше значение. Спрях да усещам съпротивление, спрях да се ядосвам,  спрях да имам очаквания към собственото ми дете. Спрях да се страхувам от фантазно несъществуващо зло, което заплашва живота ни.

Знам, че има собствен характер и особености – вироглава, бързопалеща, капризна и своенравна. Все повече усещам как се развива вътрешният й свят, как се въртят бурмичките в главата й и си я представям как расте – свръхчувствителна, честолюбива, обичаща да побеждава, ранима, и същевременно – пълен непукист.

Искам да е здрава и, благодаря на всички небесни сили, тя е – каквато и да беше обаче, пак щяха да изпитвам същото  – някаква смесица от благодарност, приемане,  любов и усещането, че съм точно на мястото си до нея.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *