ИСТОРИИ

Проветрени глави: Мадрид

Има цикли, от които просто ТРЯБВА да се махнеш, да заминеш, да смениш перспективата. Да се откъснеш от личната си история, и не щеш ли, после тя чудодейно се трансформирала. Мисля си, че далеч не е необходимо подобни пътувания да се осъществяват в екзотична чужбина – с подобен ефект са и няколко отшелнически дена на наша територия, далече от всичко познато.

Избрахме Мадрид – не бяхме ходили, а е наблизо – в Европа е, има много култура, същевременно заведения, сангрия и вкусна средиземноморска кухня – идеална симбиоза. Обичам атмосферата на големите и космополитни градове, за мен не са стресиращи и шумни, вибрирам напълно на една честота с тях. Всеки път искам да остана завинаги, представям си как заживяваме в подобен град: търсим квартира, страхуваме се от непознатото, започваме отначало, нови хора, нови гледки, нов живот. За да се слея с обстановката, почти бях готова да стана в 6 ч. една сутрин, да надяна нещо спортно и да отида да тичам в парка Ретиро. Такива номадски мисли ме спохождат твърде често, засега са ме отзовали единствено в София.

Бях си обещала, че снимки, правени с камерата на телефона, няма да публикувам, но ето, че правя именно това – част от решението ми да бъда по-щадяща към себе си и собствените си критерии. А и Жоро беше категоричен, че не му се мъкнат огромни обективи – разбирам го, защото все той носи дисагите на фотоапарата. Всички снимки са правени в движение, мимоходом, без напрежение и изисквания за качество. Основното ни действие се изразяваше в това да кръстосваме улиците, затова съм снимала доста сгради, а и за мен те са отличителен белег на всеки град. Ходехме дълго като хора, които имат неограничено много енергия и искат да я изразходят. Или пък като хора, които искат да избягат от мислите в главата си. А може би и като хора, които имат нужда да сменят въздуха до степен, че не искат да се задържат на едно място за повече от 5 минути…

Нямахме стегнат план-график за забележителностите, исках да се чувстваме по-малко притиснати от задължителните неща, повече присъствие в случващото се, по-малко планиране. Все пак разполагахме с основни насоки, благодарение на баща ми – добре запознат с Мадрид негов фен, който успя за една вечер да ме преведе по картата на града и да ми набележи основни пунктове.

От ден първи трамбовахме без конкретна цел. Изминали сме десетки километри, стигнахме чак до зоологическата градина. Имаме си такава традиция с Жоро да обхождаме чужди зоологически градини, да цъкаме с език и да се питаме кое пречи нашите да бъдат пръвърнати в подобни прекрасни паркове за отдих, пикник, семеен релакс. Обещавам да споделя отделно моя снимка с жирафа:)

Не усещам да мога да превърна тази публикация в пътепис на пътуването ни, не бих искала и да давам съвети за това кое трябва да се види или не. Ще ми се, когато пътувам, да усещам волност – без да отмятам в списък някакви задължителни места, всеки човек има различни възприятия за пътуването и туризма като цяло, в момента съм на етап “свободно плаване“. Затова, когато проучваме даден град предварително, е хубаво да знаем кое ни е важно в момента, за да извлечем най-доброто за нас.

При все това, истината е, че след всички изминати километри пешеходно – къде гладни, къде жадни, успяхме да видим голяма част от забележителностите. Като заклет чревоугодник, симпатизирам най-много на кулинарния туризъм и все ме тегли към заведенията, този път обаче имам друг фаворит сред всичко видяно: музеят Thyssen – Bornemisza. Бих влизала всеки ден там, душата ми се напълни и регенерира някакси, в такива моменти човек осъзнава, че изкуството има лечебна, омиротворяваща сила. Разполагам с десетки снимки на картините, но не мисля, че би било честно да опитвам да предам духа на световноизвестни майстори с едни най-обикновени кадри, правени с телефон. В музея Прадо, за който отделихме половин ден, си дадохме сметка колко малко познаваме историята на Испания и Европа, почувствахме се доста невежи. Огромни, внушителни платна, които те карат да се чудиш как и за колко време са създадени. Бях впечатлена колко деца имаше вътре – организирани от училище, с униформи, насядали по мраморния под, с любопитни очи и вдигнати ръце, много мило ми стана. Ако обичате силно модернистичното изкуство и сте фен на инсталациите, музеят Рейна София вероятно ще ви очарова – при мен не се случи точно така, не беше моето място.

 

Посетихме и Толедо за ден- град с много автентична атмосфера, с типичните тесни улички, които носят усещане за романтика и старинност. Влизала съм в много катедрали в Европа, но тази в Толедо е впечатляваща, просто си заслужаваше всяка минута. Внушителен представител на католическите храмове и орнаментика, а съм човек, който не ахва лесно.

След такива пътувания за пореден път си давам сметка колко важна е почивката, колко живителна и необходима. Всъщност, тази година едно от нещата, на които се уча, е да си давам повече качествена почивка, ако искам да продължа да работя според стандартите си, да бъда полезна на другите, без нерви и крайности. От хората съм, които рядко спират да мислят за работата си – често се чувствам обсебена от нея, без да става въпрос за типичния работохолизъм. Просто за невъзможност да се откъснеш мисловно – нещо, което натоварва много повече от самата работа. Дистанцията много помага, а някак изкушаващо е да знам, че летището е само на няколко спирки метро разстояние.

 

Толедо отгоре

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *