ИСТОРИИ

По пътя на чайките

  –    Как ще стигнем дотам, мамо?

 –    Ще следваме пътя на чайките – казах аз. Те никога не забравят къде е морето, вълните, домът. 

С Мими обичаме да си измисляме разни неща и често го правим, наш собствен малък свят, за който си говорим, преди да заспим вечер. Тази година не бяхме само на море, а на таен остров, с наша си тайна градина с много дървета:

– Ще останем тук цяло лято, казах аз. Докато не започнат да капят листата на дърветата и не задуха вятърът. Тогава ще се приберем. Аз ще си купя кола-въшка. Съвсем дребна, която се провира и по най-тесните улички на селото. Първо, няма да познаваме никого и това ще бъде много добре. Но после ще станем приятели с местните, ще ги каним на гости и ще им носим домашен пай с праскови. Като ни видят, ще викат:

“Ехооо, калиспера, хелоууу!“

А също ще имаме и лодка, която ще управлявам лично аз, на този остров се чувствам много смела. Дядо ще ни научи как се хвърлят въдиците и как се залагат мрежите….

–  А какво ще правим, мамо, цяло лято имам предвид? (дъщеря ми е едно доста разумно и здраво стъпило на земята дете)

–  Ние сме на остров, разбираш ли. Ти ще играеш на плажа по цял ден. Ще плуваш в морето и ще ловиш раци. Аз ще ги готвя! Шегувам се, ще ги пускаме на свобода! Ще садя цветя и ще измислям истории.

– Ох, мамо, аз искам да си рисувам и да се катеря по дърветата. А какви истории, мамо?

– Ами ей такива, измислени, за каквото ми хрумне. Ще бъда като Агати Кристи и ще пиша за убийства. Или пък като Стивън Кинг – за клоуни и тайни кули, заради които не можеш да спиш. А може и като г-жа Шонда Раймс, която измисля сериали за болници и съдебни зали.

– И ще играем, нали мамо!? На “Черен Петър“. На “Морски шах“ все те бия. Ще плуваме с Розито (нашето фламинго), трябва да се научиш да я надуваш. После ще дойде тати. А може и баба и дядо?

– Може всички да дойдат, но първо ще бъдем само аз и ти. И може да бъдем като Виан и Анук от книгата “Шоколад“, и да правим шоколадови бонбони. И ще станем най-известните майсторки на шоколад в цялото село.

– Ох, мамо! Искам да правим шоколад, а не да готвим раци. Мъчно ми е. Искам да останем още сега за цялото лято. А как се казва този остров всъщност?

– Може да се казва, както си искаме.  И да се намира навсякъде по света. Където сме аз и ти, там е нашият остров.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *