ОТВЪТРЕ-НАВЪН

За обратната връзка

Знам, че в корпоративния свят се отделя значително внимение на обратната връзка – не само се изисква като инструмент за оценка качеството на работата, но и хората се обучават на определен модел, по който обратната връзка трябва да се оформи и предаде.  По този начин тя се е превърнала в задължителен елемент от анализа относно професионализма на отделната личност/продукта/проекта/компанията, както вътре в организацията, така и извън нея. Целта е ясна – по-високи постижения на микро и макрониво, по-добри резултати, по-задружна работна обстановка, с две думи – растеж и развитие.

Какво да кажат останалите, които са извън големия бизнес, който отделя внимание, време и финансови ресурси по този въпрос? Корпоративният свят наистина е разбрал, че обратната връзка е важна, ценна, че не може да се развиваш и надграждаш, без да се огледаш наоколо. Всички останали, в това число и аз, нямаме допир с нарочната формула, наречена “обратна връзка“, но все пак предоставяме услуги и работим с клиенти. В училище и в университета не съм се обучавала схематично, стъпка по стъпка, нито да давам, нито да получавам информация за това как се справям и да отразявам поведението на колеги и съученици. Честно казано, никой не ни обяснява защо не бива да се сърдим, когато ни кажат нещо критично и недотам приятно, въобще как да отговаряме в емоциален план в такава ситуация. По тази тема се явявам напълно самоука и бележките ми са единствено и само плод на собствен опит и наблюдение.

Каквато и да дейност да осъществяваме, без или срещу заплащане, тя намира отражение в реалния, външен свят, който споделяме с другите. Не искам да използвам клишета в стил ‘‘клиентът винаги е прав‘‘ и ‘‘който плаща, поръчва‘‘, защото не вярвам, че това винаги е вярно, макар и тези рекламни постулати да са важна причина да се научим да приемаме някои истини за себе си и бизнеса си, или най-малкото да обърнем внимание какво получаваме отвън като информация. Смятам, че в някои сфери възможността да предадеш качествена обратна връзка и да изкажеш мнението си спокойно и разумно, напълно липсва. Точно там е най-необходима – чували ли сте някога за подобна възможност в държавната администрация – в пощата, в Общината, в НОИ, НАП ? Не знам дали директорите на тези учреждения имат въобще представа какви коментари споделят хората онлайн и колко голямо е общественото недоволство от качеството на услугите именно в тези звена.

Можем ли ние самите да си бъдем коректив?

Самооценката, самонаблюдението и самокритичността са чудесно нещо – колкото по-обективни сме, и честни със себе си, относно свършената работа и възможностите си – толкова по-добре. Това обаче е трудно постижимо  и невинаги достатъчно, поне за мен лично. Обратното – да се научим да се потупваме по рамото сами в определени моменти, е също толкова ценно умение. Все пак, колкото и доволни (или пък недоволни) да сме от себе си в определен момент, огромна значимост има как ни вижда светът. Всички тези, които ни избират да им доставим конкретната услуга/продукт/ проект – изключително важно е, особено ако правим нещо професионално, да съумеем да се вслушваме в тези гласове, идващи отвън – на хората, които ни се доверяват.

Положителната обратна връзка

Супер е да я чуеш, усетиш, видиш. Когато е заслужено и оправдано, се получава една цялостност, завършеност и кръгът се затваря по най-естествения начин. Всички са доволни, възнаградени, благодарни. Давам си сметка, че такива идеални ситуации са немислими в някои сложни професии, при които услугата е комплексна и зависима от твърде много хора и звена по веригата. Тогава единицата личност се чувства още по-оценена, ако работата й може да бъде съзряна, а усилията и старанието й да получат похвала. Винаги се стремя, и ми идва естествено, когато съм доволна от работата на някой, или нещо ми хареса, да го изразя с едно просто: ‘‘Браво! Супер!‘‘ Вършат чудеса тези думи, както с мен самата, така и с другите. Напомням си да не си ги спестявам.

Негативната обратна връзка 

Има огромно значение как се дава негативната обратна връзка – изцяло отрицателен характер ли има, умеем ли да проявяваме обективност, дори и когато сме ядосани, можем ли да намерим точните думи, с които да изразим впечатленията си – всъщност затова хората се учат как да я направят по-смилаема, обличайки я в определена форма. Безобразният хейт, критикарство, не ‘‘ме кефи тоя тъпак, щото така‘‘ е ясно, че не попадат въобще в графата ‘‘обратна връзка‘‘. Езикът на омраза и квалификациите по нечий адрес говорят повече за автора, отколкото за получателя, това всички го знаем.

А какво да кажем, ако ние изтеглим късата клъчка на нечие недоволство? Нека сме честни пред себе си – има ли някой, който да обича отявлената критика? Чувства ли се някой добре, ако му кажат, че не става, че е свършил  работата скапано, че не се справя, че е разочаровал някого дори? На прима виста, май няма такова животно, което да извика ‘‘ура‘‘. Затова, ако не ни идва отвътре да изкажем по най-интелигентния и зрял начин недоволството си от някого, можем, при добро желание, да се научим как да го правим – ползите са двустранни.

Моят смисъл от всичко това

Дълги години егото ми е страдало и умирало от страх от негативна обратна връзка.  От това, че е възможно да чуя, че не съм се представила перфектно, идеално, за шестица, синдромът на отличничката парекселанс. Ако и вие като мен страдате от него, или пък искате да се харесате на всички, мога да кажа само едно –  няма смисъл от това изтощително упражнение. Приветствах обратната връзка в живота си – както в работата си, така и в личния си живот. Приех я като подарък, научих се да се вслушвам и да се оглеждам в другите, за инат като мен това си е постижение. В резултат на това, получих една доста по-голяма полза, много повече от т.н. себеразвитие в личен и професионален план – смисълът от това да устоявам на бурите, да се съхраня емоциално в условия на недобре свършена работа, загуба и спънка. Смисълът от това да осъзная собствената си неперфектност и грешките като част от по-голямата картина, отърваването от визията на  суперчовек – супермайка, суперпрофесионалист, супернещо си. Негативната обратна връзка, без значение дали сама си я давам, или някой друг, е нещо напълно естествено, променливо, просто един етап. Възможно е освен блестящо, да се представяме и добре, много добре, средно, че даже и зле понякога. По шестобалната система, с която всички толкова сме свикнали, нюансите са много повече от 2 до 6 всъщност – това е, което най-много ме интересува да знам, когато отида на родителска среща. А най- хубавото е, че нищо не е окончателно.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *