ИСТОРИИ

За намеренията, Чин-Чин!

Посрещнах 2018г. по поларен халат и чорапи в тон. Трябваше да събудя заспалия до мен любим, иначе щях да пожелая ‘‘Честита Нова Година‘‘ единствено на себе си. За късмет, Мария заспа преди да започне грандиозното  светлинно-звуково шоу, организирано от всички съседи, обитатели на панелките около нас – пиротехническата програма продължи  часове наред и създаде една  неочаквана празничност за нас на дивана. Болни, не  отворихме пенливото просеко,  но вдигнахме тост с малиново. ‘‘За разбирателството‘‘, каза Георги. Tези коледни празници  не беше изцяло  налично, затова кимнах  в съгласие: ‘‘За разбирателството, чин-чин‘‘!

Равносметките са банални, скучни и ги асоциирам с  минали работи. Фен  съм на това  да можем да си даваме сметка какви грешки допускаме, какво е това, което се повтаря в живота ни, а не бихме искали, кои свои навици да променим – такива осъзнавания приветствам целогодишно. Отричам заричането, обобщенията и  поставянето на цели в стил: ‘‘През 2018г., ще отслабна, ще започна да правя стойка на глава, ще спра глутена и ще науча италиански‘‘. Не ми върви с такива списъци, знам. Неусетно обаче,  някъде между  дългите трапези, силните страсти покрай логистиката  около багажите в коледните дни,  размянята на реплики между изнервени  хора с температура и болки тук и там, едни точно определени мисли ме завладяха. За първи път и без да ги каня. Ако са равносметки – добри дошли са, макар че предпочитам да ги наричам намерения, които принадлежат на бъдещето:

1.Присъствие. Не само телом,  а най-вече духом, в живота на детето ми. Разговори, игри, общуване, танци, смях –  време заедно с  моето пълно присъствие.

2.Минимализъм. Тази година силно ме завладява усещането, че искам да изхвърля половината си гардероб, да остана с две рокли и три  блузи, да раздам сервизите, бижутата,  да разчистя и изхвърля всички неща, които принадлежат на миналото. Да продадем апартамента и да заминем за топлите страни, с раници, усмивки и бели ризи.

3.‘‘Бъди по-мила!‘‘ – ми прошепна един глас в една от тези коледни нощи. По-мека- към себе си и към другите – ще ми се да вярвам, че мъдрото ми  вътрешно ‘‘аз‘‘ се намесва, когато трябва. Затова благодаря, ще изпълня.

4.‘‘НЕ‘‘ на нещата,  предложенията,  възможностите, които не са ми важни. “НЕ“  на историите, които  принадлежат на стари мои идеи, планове, ценности.  ‘‘ДА‘‘ на актуалните желания, тези на сърцето, на носещите мир. “ДА“ на  отсяването, подредбата, приоритетите.

5. Фокус. Щрак. Фокус. И може би, така се създават картините, които най-много харесваме, в които се влюбваме, които ценим. Щракането  напосоки си е чист късмет, в който вярвам, но още повече вярвам в себе си.

  Намеренията за 2018г. тепърва предстоят – да се измислят,  случват, материализират, избистрят. Всъщност, пия за разбирателството най-вече. В семейството,  офиса, детската градина, на училище, на улицата. В магазина и  в душата. Толкова е просто,  важно и нужно, а  е последно, за да  кажа  с него ‘‘Наздраве,  чин-чин, честита 2018г.!“

No Comments

  • ndorova

    Много ми хареса! И аз хич не харесвам новогодишните равносметки и обещания. Ако искам да променя нещо, ставам и действам, не си обещавам като на малко дете. Много си права затова, че по всяко време на годината можем да променим и подобрим това, което не ни харесва. За мен, всеки ден е ново начало. Не само началото на нова календарна година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *