ОТВЪТРЕ-НАВЪН

За медитацията, която няма да ни спаси, но нека опитаме – 1-ва част

Познавам хора, които казват, че не могат да медитират. Въобще! Напълно им вярвам. Това не е голяма, даже никаква беда не е – просто защото медитацията не е задължителна съставка от това да се чувстваме щастливи, хармонични, пълноценни същества. Иска ми се да вярвам, че има едно единствено нещо, към което мога да се обърна, когато се чувствам извън баланс, някаква лична панацея – понякога използвам идеята за медитацията за тази цел. Знам обаче, че тя няма да ме спаси от всичко, което се случва в живота ми, макар и понякога да се изкушавам от мисълта, че ще го стори. Медитативните практики, които са най-разнообразни, са преживяване – едно от многото, които ни помагат в точно определен отрязък от време и имат способността да действат с натрупване. Разведряват, успокояват ума ни, балансират, заземяват и ни карат да действаме и (може би) да се чувстваме като едни по-добри и светли същества –  вярвам в това.

Всички, които ще прочетат този текст вероятно вече са решили да въведат медитацията по някакъв начин в живота си, или поне да опитат, затова няма да убеждавам в ползите й.  Въпреки огромното положително въздействие върху ума и тялото ни, дори и да започнем редовно да медитираме, ние продължаваме – като човешки същества – да се гневим, да се страхуваме, да ни боли, да се обиждаме, да сме объркани на моменти, но бавно и полека, наред с други инструменти, практики, действия, изграждаме различно отношение към собствените си емоции, отношения, поведение. Майка ми ме попита веднъж, даже ми стана забавно – какво имаш предвид под думата ‘‘практики‘‘? Всъщност, определението е доста точно, да се четат гайдове и наръчници как да се медитира може би няма никакво значение – има смисъл само да се практикува. Въпреки това, преди доста години бях чела Оранжевата книга на Ошо за медитацията, а неговият подход много ми допадна. Препоръчвам тази книга, в нея той доста говори и за динамичната медитация, въобще чудесна е. Основното, което запомних беше: не подхождайте към медитацията като нещо твърде сериозно, а по-скоро като към игра. Ошо казва следното: ‘‘Умът е много сериозен, а медитацията е абсолютно несериозна. Когато казвам това може да се объркате, защото хората продължават да говорят за медитацията много сериозно. Но медитацията не е сериозно нещо. Тя е просто като игра – несериозна.‘‘

Медитацията е само едно от средствата за релакс и добро настроение (повишаване на вибрациите, както обичаме да се изразяваме в тези среди), наред с танците, фитнеса, джогинга, разговорите с приятелки, среща с психотерапевт, пеенето на мантри или джаз, играенето на хоро, паневритмията, молитвите и необозримо много други действия и бездействия. Всичко онова, което ни доближава до радостта от живота във всичките му аспекти, до омиротворяването, до намирането на вътрешния ни център, който е винаги там, ни помага. Не фокусирането само в едно, не издигането му в култ, не превръщането му в универсално лекарство, но вероятно всеки от нас иска да има такова в конкретен момент от живота си – важното е да изпитваме удоволствие, да е нашето нещо, а не да се мъчим да медитираме, защото “успешните“ го правят. Майка ми не е медитирала никога през живота си и един от най-балансираните и добродетелни хора, които познавам.

Твърди се, че медитацията променя биохимията на мозъка, че лекува, че пречиства и трансформира. Потвърждавам го, макар и да не съм учен – чувствам, че след 5, 10, 15 мин. медитация, съм способна на много по-добри и миротворни дела, отколкото преди това. Това важи изключително много за мен, като човек, чиято глава не спира да върти хиляди бурмички нонстоп. Не вярвам обаче, че медитацията е най-точното средство във всеки един момент – понякога трябва да поплачеш,  друг път – да покрещиш на някого, трети – да тръшнеш вратата, и четвърти – да изпиеш чаша вино, две, три. Ако това не се връзва с нечия представа за ‘‘духовност‘‘ –  така да бъде.

След тази прелюдия, ще споделя моите наблюдения за момента преди да започнем да медитираме – когато не сме го правили никога, не сме го правили отдавна, или просто не знаем откъде да започнем. Ще го направя от позицията на човек, който обича да наблюдава и систематизира познанието, дори и за най-практичните неща, а не като експерт, гуру, човек с  диплома по медитация от някой индийски университет по йога, или продавач на нещо си.

Така се случва в живота ми, че не медитирам ежедневно, а само когато усетя  вътрешен импулс и истинска нужда. Това вероятно ме връща всеки път в графата ‘‘начинаещи‘‘, ако въобще има такова понятие, затова тези насоки са колкото за вас, толкова и за мен. Разбира се, подготовката на средата около нас, е важна – да затъмним леко помещението, да облечем удобни дрехи, да запалим свещ, да послушаме приятна релаксираща музика преди това, но не бива да се привързваме към тези условности, а да бъдем гъвкави. Може да ни се наложи да изпълним някоя практика и насред претъпкан автобус. През призмата на метафоричното – създавайки малки късчета комфорт у дома, или в йога студиото, ние настройваме сетивата си физически, но ментално, ние си оставаме човешки същества, чиито мозъци често се сякаш в претъпкан автобус. Затова да започнем с медитациите рядко настъпва перфектният момент – ние сме съвременни хора, имаме професии, съседи, дразнещи колеги, трафик и неизчерпаем брой задължения, и освен ако не се занимаваме с йога и медитации професионално, малко вероятно е да живеем целогодишно  на изоставен бял плаж на Бали или Малдивите. Затова, първо:

  1. Нека поспрем.

Искам да поговорим за спирането. Най-често обръщаме внимание на това как да започваме нещо, как да сме проактивни, как да сме инициативни. Как да изградим навици на успешни хора, които стават в 5 сутринта, как да сграбчваме идеята и да я превръщаме в реалност,  списъкът от ‘‘как да действаме‘‘ е безкраен. Признавам огромното значение на добрата инициатива и стегнатия план за осъществяването й, но част от него е спирането. И като казвам спиране, имам предвид именно спиране – нито крачка напред, нито назад, във времето и пространството. Първо да се научим да забавяме темпото – аз лично се предизвиквам понякога да се движа много, много бавно, като на забавен каданс, нещо нетипично за мен. Но какво ще се случи, ако спрем изцяло – да се движим, да говорим, да скролваме телефоните си, да приемаме информация от външни източници, да извършваме хиляди малки микроскопични движения? Ако това ви плаши, не сте сами. Съзнавам обаче, че спирането е част от живота, както чисто буквално, така и образно казано. Затова първата стъпка преди да започнем да медитираме, която доста хора изпускат, а това ги кара да мислят, че не могат, че не е за тях, е да се научим да спираме физически във времето и пространството, като приемем идеята за това да останем неподвижни временно. Когато останем неподвижни – за някои хора е по-лесно, за други – изключително трудно (аз съм сред тях), може да се случат най-различни неща физически и ментално. Да започнем да усещаме противопоставяне – първо, в тялото – мравучкане, сърбеж, изтръпване, а ментално – да усетим безкрайно раздразнение, яд, страх от наличието на спонтанни мисли в главата ни, въпроси защо не се получава. Тук на помощ идват няколко неща, за които не съм открила топлата вода:

  • Водените медитации, които са чудесно средство, стига да открием глас, който ни допада. Гласът на водещия е изключително важен, защото ако има някаква нотка в него, която ни дразни и смущава, не можем да му се доверим и да се отпуснем. Водените медитации имат един недостатък – по-дълбоките внушения, които гласът иска да предаде. Те винаги звучат позитивно, но човек може просто да не е готов за тях в конкретния момент. Има хора, които не обичат някой да им ‘‘промива мозъка‘‘, да им казва как да се чувстват, усещат се наставлявани. Посланията може да звучат твърде абстрактно, твърде отнесено, наивно дори, може обливането с лилав дъжд да не е вашето нещо. Имаме различен начин на функциониране на мозъка, при голяма част от хората на западния свят лявото полукълбо е по-добре развито, силно рационални и структурирани са, абстрактните визии са трудни за възприемане и това поражда съпротивление. Определени внушения звучат в пълен разрез със собствените модели на мислене. Смятам, че именно в такъв момент е ценно да се предизвикаме и да се замислим какви бутони натиска гласът – дали сме твърде скептични, дали сме цинични, дали не си позволяваме да визуализираме нещо извън нашите собствените мисловни кутийки? Струва ми се, че е дори и да изберем водени медитации, е добре да бъдат такива с фокус върху дишането, наблюдение на тялото, или леки, прости визуализации, без твърде дълбоки теми като за начало.
  • Дишането. Всички, Слава Богу, дишаме. За мен най-краткият път към навлизането навътре е просто да затворя очи и да обърна внимание на процеса на вдишване и издишване. Няма нищо ново тук, нищо уникално, нищо невероятно, но е факт, че дишането, което фактически ни дели от смъртта, го възприемаме често като даденост, не го забелязваме даже. Най-простата и лесна медитация е всъщност дихателната – няма никаква нужда да е сложно, да е твърде абстрактно, да е многопластово, да има преживяване, за да има положителен ефект. Иска ми се да запиша няколко съвсем лесни дихателни практики от моя личен опит, за които няма нужда да сме седнали на постелка, може и да сме легнали, но е важно да сме с изправен гръб, за да са отворени белите дробове максимално, както и за да протича енергията необезпокоявано през тялото.

♦ Затваряме очи и правим няколко спонтанни вдишвания и издишвания, осъзнаваме ноздрите си, осъзнаваме потока на дъха, осъзнаваме, че в този момент значение има само той и нищо друго. Нежно, и без никаква концентрация и усилие / думата концентрация не я харесвам, когато става дума за медитация/ насочваме вниманието си върху дъха. Избираме си едно число –например 109 и започваме да броим по следния начин: вдишвам 109, издишвам 109, вдишвам 108, издишвам 108, вдишвам 107, издишвам 107. Продължаваме така, докъдето стигнем, като в случай, че допуснем грешка или позволим на мислите да прииждат, просто започваме отначало, без раздразнение, като си дадем позволение да сгрешим в броенето. Дори и да сгрешим, това не е проблем, можем да продължим отново. Аз лично визуализирам и числата мисловно, така допълнително насочвам вниманието си към някаква визуална картина. Изпълнявайки тази медитация върху дишането 10, 15 минути, човек буквално пречиства мозъка си по един много лек и приятен начин.♦

Друг вариант, който харесвам, с една идея по-дълбоко навлизане навътре: затваряме очи и насочваме вниманието си върху вдишването и издишването. Винаги си даваме време, за да се настроим, да отпуснем тялото, да усетим ноздрите си, връзката между нас и постелката, (ако сме седнали на постелка, или легнали), очертанията на тялото си, даваме си малко време да забавим дишането. Леко и нежно започваме да вдишваме и издишваме, като осъзнаваме, че между момента на вдишването и този на издишването има една микроскопична, буквално за части от секундата пауза, в която не дишаме и не издишваме. Осъзнаваме този момент, тази микросекунда, и насочваме вниманието си върху нея – получава се нещо такова: вдишваме, пауза за секунда, издишваме, пауза за секунда, вдишваме, пауза за секунда, издишваме, пауза за секунда. Не е нужно да задържаме дъха, тъкмо напротив –  оставяме се съвсем спонтанно на дихателната практика и на дишането, което ни води. Този момент, осъзнаването на този микроскопичен миг, който винаги съществува между вдишването и издишването, е доказателство за това,  че сме живи, даваме си сметка, че имаме пълната сигурност за това, че в живота и природата има цикличност. След вдишването идва  тази микроскопична пауза, а след нея винаги идва издишване. В началото може да е малко трудно да усетим този миг на паузата, но в момента, в който влезнем в потока на дъха и всеки диша със собствен ритъм, се случва тази приятна и лесна дихателна медитация.♦

Убедена съм, че ако усетим какъвто и да било дискомфорт, трябва да спрем – на мен ми се е случвало, при това ми се случи съвсем наскоро с една привидно проста и лесна дихателна техника. Изпитах необяснимо притеснение и спрях веднага.

Защото, в крайна сметка, за какво правим всичко това? Всеки има различна идея, някои от нас и по-екзистенциална. Аз лично се опитвам да медитирам, за да живея по-добре в този ми живот.  Може би се е отворило третото ми око. Може би съм развила интуицията си повече. Може би понякога се учудвам на себе си как е възможно да реагирам толкова спокойно, темерутски дори. Но само може би, и само понякога – в това е красотата на човешката природа, че е толкова непредвидима.

П.С. Следващият път продължавам с темата за визуализациите, които играят невероятна роля, включително при децата, развиват въображението и ни отвеждат там, където искаме да сме. 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *