ХРАНА

За импровизациите, или как готвя аз

IMG_0050

Обичам  да импровизирам,  и то в последния момент – така се получава, когато си човек, който обича разнообразието, адреналина, тръпката, а не си ги осигурява често. Иронията е, че когато си любител на неочакваните обрати /положителни, разбира се/,   ги търсиш и намираш в ежедневни, дребни,  тривиални дейности от бита. Тази моя склонност да правя промени в последния момент, като се отдавам  на спонтанни идеи и моментни решения,   изостря нервите на човека до мен с напълно противоположен характер–любител на реда и еманация на планираността.

В неделя преди обяд ми хрумва, че нахутът, сварен от предния ден, няма да бъде люта нахутена яхния, както си мислех. Решавам-нахутена салата, нещо здравословно, нещо с аромат на  пролет,  нека прекараме без угризения и чувство на тежест  почивния ден. Нямам  идея какво точно да сложа в салатата. Често готвя по този  начин – променям рецепти, подправки, измислям си на момента, вадя и сглобявам – сработва добре със смутита, салати, месо  и някои типични български ястия и аламинути.  Не става обаче  да приготвяш сложни сладкиши, торти, хляб, сосове,  без да разполагаш с предварителни пропорции, рецепта, елементарно ноу-хау-говоря от първо лице, изхвърлило доста такива експерименти, плод на странна готварска самоувереност. Късметът спохожда само подготвените начинаещи май, не всички. Салатата се получава много вкусна, след като комбинирам нахут, моркови, марули,  ряпа, краставици, портокал и сусам. Хрумва ми, че дресингът  носи на люто и затова прибавям лют червен пипер.  Изглежда  красива, цветна и свежа.

IMG_0035 Изведнъж решавам, че произведението  трябва да бъде заснето. Това налага стилистът  у дома да отложи обяда си,  тъкмо преди да отвори уста за първата хапка от салатата. Трябва да извади инструментариума, да нагласи обективите  и да започне да  снима, за да ми достави удоволствие.  Всички, които снимат храна, знаят, че това занимание изисква подготовка, установка, осветление. Като се има предвид, че ние сме  аматьори, вложената енергия се умножава по десет. Като прибавим и едно четиригодишно с плитки,  което силно се наелектризира и вокализира,     ако не си легне на обяд – тогава се изяснява защо е необходимо спокойствие, време, пространство. Допринесох  да снимаме без тях – важна е идеята, поривът, моментът. Снимките започват, времето напредва, има гладни хора, такива с режим, изнервени хора, само един доволен в мое лице.IMG_0049 Точно тогава ми хрумва още нещо – да направя и хумус с останалия нахут. Тази идея съвсем  не се нрави на фотографа, който се опитва да я отклони: виж колко е часът, моля те.  Не успява, аз вече вадя сусамов тахан и лимон. С рецепта не разполагам, само спомени. Грабвам един огромен пакет червен пипер, неотворен, ръся щедро. Отново без чесън, замествам с кромид лук,  блендер, готово.  Започва да изглежда прекрасно, опитвам го, необичаен. Моят хумус е странен, това е, не знам защо. След малко разследване разбирам,  че червеният пипер е бил пушен. Какво от това- аз държа  и пушеният хумус да бъде заснет! Кухнята отново се нагорещява,  снимките продължават, Мария ни убеждава, че вероятно ще има успешна актьорска кариера, прави шоу, плаче и  се смее едновременно, пее ‘‘Слагам край‘‘ и размахва вълшебна пръчица.

IMG_0067Най-накрая, след множество кадри,  фотографът дърпа шалтера, пуска завесата, туто финити – и той слага край. Придружавам единствената обядвала и оставам с нея, докато заспи. Час по–късно, се убеждавам, че салатата е много свежа наистина, малко люта заради ряпата, с лек портокалов нюанс. Хумусът е пушен, но свършва най-бързо. Дали добрият край е важен – не знам,  аз държа на историята повече – търся и си намирам  потвърждение, че  идеите, спонтанноста, поривът и  промяната са моето нещо. В живота и кухнята хората си приличат навярно.

Как се прави салатата: нарязваме и  разбъркваме добре всички зеленчуци с нахута:

  • 2 марули
  • 1 бяла ряпа
  • 2-3 моркова
  • 2 малки портокалчета
  • 2 краставици
  • Нахут на око,  сварен предварително /може и от консерва или буркан/
  • Сусам на вкус

За дресинга: 3 супени лъжици зехтин; половин лимон, изстискан;  лют червен пипер на люспи

Как се прави хумус: както казах, нямах точна рецепта, но тъй като го правя сравнително често, слагам:

  • Една чаена чаша нахут
  • 2 ч.л. сусамов тахан
  • Кимион
  • Сол
  • Черен пипер
  • 1 ч.л. червен пипер
  • 2-3 с.л. зехтин
  • 1/4 кромид лук
  • Половин изстискан лимон

Чесън също се слага, става разкошно, но у нас е забранен. Всички съставки са напълно ориентировъчни като мерни единици, хумусът търпи вариации.

 

 

No Comments

  • svetla1219

    Охо, благодаря ти! Ще му предам. В този случай обаче наистина беше точно, както съм го описала, импровизирана работа:)

  • ndorova

    А като гледа снимките, човек ще си помисли, че си се събудила един прекрасен почивен ден, в настроение за готвене, вдъхновено си сглобила салата и лежерно си ударила няколко снимки, за да споделиш 🙂
    Истината е, че зад вдъхновяващите публикации стои огромен труд. Все пак не спирай! Поздрави на помощника ти, предай му, че го оценяваме!

  • Цвети

    Браво, Светле! На всички вас! Много вкусно изглежда!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *