ПРОЧИТ

‘‘Живот от нулата: Мемоари за храна, семейство и опрощение‘‘, или как “сготвих“ Афганистан

IMG_1348-01

Преди няколко години подарих на сестра ми  книгата ‘‘Живот от нулата: Мемоари за храна, семейство и опрощение‘‘,  която привлече вниманието ми със снимката на корицата си – няколко красиви дървени точилки.  Направи ми впечатление, че в нея освен история, имаше и публикувани  рецепти. Бях напълно сигурна, че книгата е ‘‘чиклит‘‘,  леко и забавно четиво, което разказва за това как се създава кулинарен блог. Освен това, в Америка книгата е публикувана от National Geographic Society, като ми се стори любопитно, че тази голяма компания е застанала с името си зад един кулинарен блогър.

По-късно, сестра ми сподели, че книгата   всъщност  е твърде драматична, тежка и “някъде около средата чак започва  да просветлява“ – не сподели повече впечатления, затова я взех без очаквания.

Започнах да я чета един ден в автобосуа на път от София към Пловдив. Изненада ме, защото не очаквах от един  кулинарен блогър да умее да пише толкова добре, а не знаех нищо за авторката. Разтърси ме, защото в нея има много тъга и много  реалност.  Историята на Александра Мартин – Саша повдига темата за отношенията в семейството, грешките, които допускаме,  прошката –  поднесена e с ненатрапчиви  психологически щрихи, които стоят сякаш на заден план, но всъщност са в  основата на мемоарите.

Биографичната  история на  Саша Мартин е  разказана от нея самата, от първо лице,  и докосва с пълната си откровеност.  Като дете  Саша e изпратена в приемно семейство  заедно с брат си,  поради  мизерните условия на живот и бедността,  заради  които в Америка социалните наистина отнемат деца от родителите. Майката на Саша, колоритна личост с италиански корени, е описана толкова живо и пълнокръвно, че  до последно се чудех  дали  харесвам тази дребна къдрокоса амазонка, която готви с размах и феноменално въображение. Противоречививият  образ на майката,  чийто стоицизъм и хладнокръвие  във вземането на жизненоважни решения   удивлява,   някакси ми напомни на мен самата.

Саша Мартин  разказва много лично-описва пътуването си по целия свят с приемното си семейство; отношенията си с тези непознати хора, към които изпитва смесени чувства; трудното детство и самотата; липсата на майка й;  смъртта на най-близкия й човек-брат й.  Саша  не ни спестява болката си – в цялото повествование има  една тъга, която витае  до края, дори и в най-щастливите моменти, описани от авторката. Самата тя признава, че хепиендът я плаши. Не се изненадах, когато впоследствие видях снимки на самата Саша- една лека меланхолия се усеща дори виртуално.

Книгата съдържа и много рецепти – харесах ги, защото са напълно автентични, домашни, истински. Не са здравословни, без глутен,  или пък веган – има тесто, пържено,  някои от тях са в странни комбинации. За тези рецепти обаче ми хрумва само едно определение –  това са рецепти със сърце и история, от тези,  които се предават между поколенията, от майка на дъщеря,  от баба на внучка.

Към средата на книгата  малко си отдъхнах, защото започва щастливият период на  Саша. Тя се завръща от Европа  в Америка,  купува  си къща,  влюбва се и се омъжва,  ражда момиченце. Тогава, докато дъщеря й е още бебе,  й хрумва да  направи  кулинарен блог, осъзнавайки, че готвенето е  константата в  живота й, която я съпътства във всичките му етапи, добри и лоши моменти. ‘‘Храната означава семейство, не просто оцеляване‘‘ е проникновението, до което достига и си поставя за цел да  открие мира и спокойствието, търсени през целия й живот, чрез изкуството на готвенето.

Саша решава, че не само ще готви, а ще ‘‘сготви света‘‘,  от А до Я. Заемайки се с тази амбициозна задача, която истински ме възхити, Саша започва да готви разнообразни, уникални рецепти от целия свят, по азбучен ред на държавите. Този мащабен проект изисква ровене в енциклопедии, търсене на рецепти в книги, блогове, интернет. Саша се посвещава изцяло на идеята си в следващите 4 години,  а съпръгът  й Кийт, наричан ‘‘Злоядия‘‘, се научава да обича  храната и различните вкусове на света.

Блогът на Саша Мартин се казва www.globaltableadventure.com и има огромен брой последователи и почитатели. За човек като мен, който обича екзотични ястия, разнообразни подправки и храни, той  представлява  ценен готварски наръчник, който обединява буквално 675  рецепти от всички точки на света, при това сортирани по азбучен ред. След издаването на книгата си ‘’Life from Scratch: A memoir of Food, Family and Forgiveness’’, Саша придобива голяма популярност,  а в момента, видно от сайта й – www.sashamartin.com,  е отдадена  на различни творчески начинания.   В посочения сайт авторката отговаря на въпроси, свързани с  процеса на писане, вдъхновението и мотивацията на писателя.

Самата аз ‘‘сготвих‘‘ Афганистан – първата рецепта на Саша в блога й за ‘‘Кабели Палау‘‘, оригинално афганистанско ястие, което се приготвя по празници, сватби и значими събития.

IMG_1357-01

Оригналната рецепта може да видите на сайта на Саша Мартин, но аз лично използвах метода,  представен в книгата. Това, което прави  ‘‘Кабели палау‘‘, или “Qabili Palau“ изключително вкусно,  е  комбинацията  от подправки, които вкъщи много обичаме – канела, индийско орехче, карамфил, кардамон, черен пипер, шафран.

IMG_1417-01

Необходими продукти:   


1 голяма глава лук                                                                   1 ч.л.олио


100 гр.масло или 1/3 чаша гхи/                                            1 ч.л. захар


2 супени лъжици доматено пюре/доматен сок            1/2 чаша стафиди


2 скилидки чесън                                                                    щипка кардамон


1кг.пиле /или по-малко/                                                        1/4 чаша нарязани бадеми


1 с.л. сол


1 с.л. гарам масала


1 ч.л. шафран


3/4 чаша вода/ пилешки бульон

Как се прави: 

Аз лично нямах “гарам масала“, затова  си направих сама:   комбинирах счукан карамфил, счукан кардамон, канела, индийско орехче, черен пипер и кориандър. След това сварих пилето до полу-готовност, а после го обезкостих и нарязах на парченца.  Пилето трябва да се запържи в масло и гарам масала. Използвах щедро количество гарам масала, тъй като много обичам тези аромати.

После приготвих  доматения сос, използвах около една водна чаша домашен доматен сок. Задуших лука в масло, след което прибавих доматения сок,  добавих и малко от пилешкия бульон, в който се беше  варило пилето. Изчаках малко да се редуцира сместа и изключих котлона, като накрая добавих шафрана и смесих пилето с доматения сос. Разбира се, сол и черен пипер според вкуса.

Оризът се накисва за около час, ако има време, но аз лично само измих моя добре под студена вода, след това го сварих, спазвайки упътванията.

Накрая приготвих и морковите, които се запържват леко на средна температура, докато станат лъскави, заедно с кардамона, захарта и стафидите.

Оригиналаната рецепта изисква ориза да се покрие с месото и соса и да се запече във фурната за около 30-35 минути, но аз реших, че оризът ще се пресготви и просто комбинирах, както съм показала на снимките. Най-отгоре се слагат моркови и бадеми, а последните може  и спокойно да се пропуснат.

Изключително вкусно ястие, което вегетарианците биха могли  да хапнат  без месо- само с ориз и доматен сос и моркови.

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *