ИСТОРИИ

Животът на другите

Почти всички сме шпиони на живота на другите под една или друга форма-социалните мрежи ни дават перфектната възможност за това да  наблюдаваме приятели, познати и напълно непознати  ежедневно. Има огромен брой хора, които споделят себе си с охота – така можем  да следим какво обличат, с какво се хранят, къде ходят на почивка,  каква кола карат и да разберем детайли,  които дори собствените им родители може и да не знаят за тях. Започваме да се  чувстваме   като част от живота им, правим им психологически профил, поставяме ги на пиедестал понякога. От страна на фенклуба се наблюдава идеализиране, разочарования, критики, защита, предположения, силни страсти –всичко това относно хора, които практически не познаваме.

Когато наблюдавам чужди профили, съм винаги раздвоена-от една страна, изпитвам възхищение към  това как другите споделят себе си, защото ми се струва някак страшно и ми липсва смелост и желание да го сторя така открито. От друга страна, се чудя- суета е  ли е това,   което ги  кара постоянно да публикуват НЕЩА, всякакви неща, от своя живот, нонстоп? Да се отбелязват, да си правят селфита, да се обясняват на всяка крачка. Питам се защо им е нужно, какво точно показват, как избират кое да покажат и до колко го контролират. Допускам, че действа релаксиращо, освобождаващо, сплотяващо и …чакащо един,  или пък много,  одобрителни емотикона, разбира се.

Всъщност самата аз рядко пиша статуси с прекалено личен елемент, макар да обожавам да пиша и кой знае –това може да се промени някой ден.В действителност,  споделянето на снимки и преживявания от страна на хората(познати и непознати),  освен за задоволяване на потребността ни да видим как живеят другите, с елементи на чист шпионаж понякога,    може да бъде и изключително полезно, защото:

  • Естественото любопитство, наситено с доброжелателност и възхищение към дадена персона, може да действа вдъхновяващо. В случай, че човекът, когото следим, редовно спортува например,  може да ни амбицира и накара и ние да започнем. Този някой може да е изключителен в своята професионална област и това да ни мотивира да се стегнем и да да се задействаме и ние. Факт е, че  искаме да приличаме на хората, които харесваме, които ни вдъхновяват и докосват струни у нас. Дори за дребни неща действа този принцип-любимият обект е дама с изрядна прическа, а пък ние често занемаряваме нашата? Ето  причина да   изпитаме импулс да се грижим по-добре за състоянието на косата си. Нищо че въпросната дама е вероятно с перфектна коса само за снимката, а пък лайфстайл гуруто далеч не се усмихва всяка секунда на всички. Здравословното хранене е също изключително увлекателно и полезно – стига да не започнем да поднасяме на децата и мъжете си само ядки, годжи бери, семена и супа от коприва, че рискуваме да започнат да се притесняват за психическото ни здраве. Шегата настрана…Доброто наистина  посява добро и предава нататък.
  • В този ред на мисли, щедро споделящите могат да бъдат пример за участие в добри каузи. Освен  чисто егоистичното удоволствие,  което често  ни губи времето, може да извлечем  социална полза за нас и за другите –вероятността да се включим в добра кауза, поддържана от харесваните от нас личности,  нараства правопропорционално на степента на възхищение, която усещаме спрямо тях.
  • Много често, публикуващите  са безкрайно искрени и разкриват случки от живота си без пудра и грим. Има  скапани ситуация в този живот,  няма какво да се лъжем. Конфузни, срамни, страшни, болезнени…Всички грешим и ни е срам. Когато някой си каже открито и сподели,  се чустваме разбрани, споделени, приобщени. Виждайки човешкото, уязвимо лице на другите хора, се очовечачаме някакси и май в това е най-големият смисъл.

  Лично  аз  съм избрала  да следвам  само хора,  блогове и страници, които ме забавляват и ме карат да мисля. Харесвам хора, с които хем си приличаме, но и такива, които са много различни от мен. По-скоро активни и действащи. Лаконични,  а не твърде многославни-хора, които умеят да казват много, но с малко думи. Такива, които създават красота и творчество-разказват, рисуват, готвят, снимат  и поднасят себе си и своя свят по един елегантен начин, с усмивка и някакси тихичко. Такива, които не са перфектни,  но и не са жертви на обстоятелствата и  на някакво вечно зло. Хора, които променят средата си и света, без да се налагат и  да се изказват по всички теми. Хора, които избират  да разкриват и черното, и бялото, и най-вече сивото в живота си по един точно определен начин-с чувсто за хумор, с доза философски поглед,  ненатрапчиво, умно,  и ти е просто приятно и уютно да ги четеш или слушаш.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *