ИСТОРИИ

Едни избори …

Когато детето ти е на почти 4 години, започваш да получаваш приятелски, доброжелателни коментари в стил: ‘‘Не се ли замисляте за второ…хайде, да нямат голяма разлика! То, с едно дете…лошо,  егоист да не го направите! По-добре  е с две деца!‘‘ Наред с тези клишета,  се чуват и други подмятания, които  звучат с увереността, че просто няма начин да не искаш второ дете.

За мен лично, изключително ценно е изначално да се  научим да проявяваме такт по темата за майчинството,  децата и техния брой включително. Да бъдем внимателни, щадящи личното пространство, да  стъпваме на пръсти дори,  когато говорим за това с други жени. Намирам за ясно защо, но все пак да  поясня:жената може да има причина, поради която да не може да стане майка за втори път/ или изобщо/, да не се получава в този времеви отрязък от живота й, да е преосмислила връзката с бащата на детето си. Слава Богу,  че говоря само  принципно тук, но  един подобен въпрос, вмятане, приятелска закачка или намек могат да  бръкнат в раната на една жена,  да я разтърсят или просто ядосат.

Подобна деликатност  в общуването  е рядкост по тази тема, особено сред по-възрастните жени. Те действат с размах и  с  вярата, че имат властта да питат  за всичко и да знаят най-добре. Попаднеш ли в ръцете им,   най-добре  е да не вземаш нито себе си, нито тях самите,  прекалено насериозно,  или  просто любезно да отклоняваш въпросите им.

Откровеният  избор на жената  да остане с едно дете е сякаш  по-голямото обществено зло. Тук тя рискува да бъде изправена на “стената на срама“, в случай, че признае, че не иска да има повече деца. За това тя има причина, която дръзва  да  нарича свободен избор: желае да се посвети на друга своя рожба-бизнес, хоби, домакинство, проекти, мечти, личностно развитие, спорт…Как се възприема  и как звучи? Егоистично. Феминистично. Еманципаторски. ‘‘Кариеристка‘‘ е етикет, който  може да бъде й бъде сложен като  по-лоша  обида от факта, че не си измела къщата си днес.

Не съм феминистка. Еманципацията не я припознавам като свое  явление също. Твърде амбициозните жени,  които искат да постигат, завладяват и покоряват само заради  идеята, са ми чужди. Вероятно съм егоист, обаче, защото мога да разбера какво означава да имаш и друга страст, освен детето си. Какво означава да се будиш посред нощ заради хрумване, работна задача,  да гориш от нетърпение да се заемеш с хобито си. Образи да витаят в съзнанието ти. Да си посветена на нещо. Да имаш мисия, послание, от което  да блестиш вътрешно. Да мечтаеш и да работиш здраво. Същевременно да искаш да отделяш време за семейството си, да играеш с детето си, да изглеждаш привлекателна по своему. И ако всичко това заема времето ти, мислите ти, проектите за бъдещето ти и не виждаш как още едно дете ще се впише в  тези 24 ч от денонощието, то тогава…няма никаква дилема, поне според мен. По-честно е да направиш такъв избор, отколкото да правиш  компромиси впоследствие и да се чувстваш като жонгльор, който  не смее да погледне встрани.

Говоря за егоизъм,  разбира се. Егоизъм в онези здравословни граници, които поставени отнапред, носят само ползи и правят жената пълноценна, мислеща майка,   която е направила   преценка на това, че грижата за още едно човешко същество ще я преумори и извади от зоната на комфорт. Говоря за уважение към личния избор, което, както  изгражда общуването между хората, така и разширява мирогледа, включително собствения. Но най-вече говоря за любовта, която едни философски настроени хора казват, че можела да бъде  открита навсякъде. Мисля си,  без да се имам за най-мъдрата,  че  ако можем да намираме любовта навсякъде според собствените си представи и мечти-у нас и извън нас,  то май сме щастливи хора. Тогава всъщност броят на децата ни е без никакво значение, а общественото мнение още по-малко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *