ХРАНА

Да знам, или да не знам?

 

крачета

В  очакване сме  на  новия  човек, който ще се роди през пролетта на 2018г. Този малък господин ще ме превърне  в леля, Мими – в първа братовчедка и кака, а майка ми и баща ми отново ще се суетят като баба и дядо. ‘‘Мамо, как така леля беше нормална, а изведнъж има бебе в корема?‘‘- ни попита Мария. Обяснихме някакси, все пак темата следва продължение след няколко години.

Така  около мен се завъртяха емоции,  които не бяха преминали  съвсем през съзнанието ми по време на моята бременност. Вълнения, свързани с покупки, организиране на  бебешко парти, питанки за гледането на бебето, отговорите на които вече ми се струват естествени като въздуха. Някакси е странно, но съм благодарна на сестра ми за всичко това, защото с лекота и без напрежение  станах участник в одисея, която ми е почти напълно непозната.

По време на моето майчинство никак не се интересувах от вещи. За мен имаше един основен момент – раждането на бебето, който ме изпълваше със страх, напрежение, смут. То стоеше като мислено  оградена  дата в календара, след  която не съществува нищо повече, бяло петно без данни за хора  и следващ живот. “После ще му мисля“, си повтарях като Скарлет О‘Хара, а също и като човек, който не обича да проектира в бъдещето. Този момент стоеше в съзнанието ми с червена точка и правеше мъгляви  всякакви други евентуални въпроси като:

  1. Дрешки за бебето.

Просто мога да отида да си купя, си казвах. Не ми беше хрумвало, че излизането по магазини вече не е съвсем като да щракнеш с пръсти, макар че сега не помня кое му беше сложното толкова. Казваха ми, че  на бебетата им трябвали  много бодита. Нямах никаква представа защо, не се бях сещала, че държат здраво  пелените. Не бях купила нито едно предварително, добре, че единият от нас  е силно предвидлив по природа родител. Така имахме няколко чисто нови бодита, подаръци,  дрешки от една също толкова предвидлива приятелка. Тя просто ми докара всичко необходимо един ден в 8-я месец в огромни кашони. Те също останаха неразопаковани и  зачакаха своето време – не ровех, не подреждах, не се умилявах. Страх, суеверие, друго, ако знаех, бих  му дала и име на това поведение.

  1. Количката, или по-скоро, КОЛИЧКАТА!!!

Признавам си, че за количката търсих информация около  един ден. Има изписани фермани по тази тема във форумите, като съдържанието им се отличава с няколко белега: изключително компетентно е, детайлно и нетърпящо възражения, тъй като личният опит на авторите му го валидира изцяло. Субективно, обективно, на кой му пука,  все пак пишещите там  разбират от гуми, шасита и механизми. След като усетих, че това знание представлява обем, достоен за докторат, но пък няма да получа такъв, го изоставих в края на този единствен ден. Това, което сканирах от томовете, изписани по въпроса, бяха няколко неща: големи гуми на количка; леко шаси+количка; лесно сгъване на количка. Форумите често обират шеги  и закачки, но все пак признавам, че по тези критерии закупихме една количка в 9-я месец, след като я видях и пробвах веднъж – не се оплаквам, извадила съм късмет вероятно.

  1. Други джаджи.

Тук се включват: люлеещ се шезлонг за бебето, активна гимнастика, пееща играчка за кошарка, слинг, кенгуру /по мое време не бяха актуални ергономичните ранички/ и много други. Нямах представа за тези неща преди да родя.  Оказа се, че  вибриращият и люлеещ се шезлонг е изключително полезна вещ и  може да запази разсъдъка ти, ако бебето плаче неутешимо. Активната гимнастика, която ние ползвахме около месец, разсейва детето за известно време, но спокойно може да бъде заменена от това лично да подрънкваш шарени играчки на детето за стимулация. Чисто личните ми впечатления са, че има бебета, които просто не харесват да стоят в слинг, въпреки всички позитиви от бебеносенето. Затова библиотеките, които предлагат слингове и ранички под наем, са чудесен вариант за това да получиш съвет как да вържеш слинга, а и да се пробва  ще се хареса ли на бебето. В тази графа артикули, по отношение на които бях напълно невежа, се включва всичко останало, което просто улеснява живота ти след раждането и за което нямах никаква нужда да  мисля отнапред.

      4. Легло/кошара

Тук се доверих на приятелките ми и не проучвах дори и един ден. Просто си купих дървено легло от  препоръчаните – от най-големите, с перспектива детето да може да  спи в него до първи клас поне. Детето всъщност спря да спи в красивата си бяла кошара още на 1г.и8м., а после се преместихме в друг град, друго жилище, друга детска стая. Сега изящното  дървено легло стои самотно и се присмива на плановете ни. Всъщност научихме, че много добър вариант в началото са сгъваемите кошари – не изискват обиколник, по-бюджетни са, решение за по-малко суетни родители. Истината е, че бебето просто може да ‘‘настоява‘‘ да спи при  майка си, изразявайки го силно,  гласовито и ясно – тогава и най-стъкменото и прекрасно легло се превръща в камара от дрехи, играчки, завивики.

      5. Т.н. списък с неща за бебето

Бебефон, стерилизатор, шишета, помпа за кърма и т.н. и т.н. , за които просто не държах да придобивам информация – отново с мотива, ще си ги купя после, като му дойде времето. Един нов свят от вещи, които в момента ме очароват, а тогава игнорирах изцяло, избрах да не задълбавам.  Мисля, че стана ясно, че бях от бременните, които не се занимаваха с такива битови, материални въпроси, макар че настоях да пребоядисаме детската стая. Поради късмета да имам до себе си мъж, който обича планирането,  имахме  нужното  точно навреме. Не  съм толкова извисена, никак даже, но  за мен  тези покупки  не изискваха много –  едно кликване на мишката, една разходка  до магазина,  с тази нагласа   не успях да се науча  да ги обсъждам тогава.

  ИНФОРМАЦИЯТА, наблегнах на нея. Тук въпросът ‘‘да знам, или да не знам предварително‘‘ освен екзистенциално звучене,  придобива съвсем практически облик, защото знанието може  да ти помогне, да те успокои, да те направи адекватен на случаващото се. Прекомерната информираност, за съжаление, не е за тревожни и запомнящи всичко прочетено майки – изпитах го на гърба си. Информацията е навсякъде около нас, но  имаме нужда от достоверна и качествена единствено – доверих се на курс за бременни и той се превърна в запомнящо се и много полезно  прекарано време.

      Предварителното знание за кърменето намирам за изключително важно, поне основни щрихи и принципи преди появата на бебето. В действителност, кърменето беше едно от нещата, които бях издигнала в култ и  наистина държах да знам много – няколко прочетени книги и  ровене по темата ми дадоха увереност, която поддържах по време на целия процес на кърмене. За сметка на това, пълна неизвестност относно съня на  бебетата –  този  жизненоважен въпрос не беше предмет на коментари, обмен на информация и лекции в  курса  за бременни. Знаех всичко за първите грижи за  новороденото, но  нямах идея, че бебетата не спят като възрастните, не заспиват веднага и спят по много – никаква идея нямах, за жалост. Не отворих  чудесната  американска  книга за спането на бебето, до момента, в който  играта с недоспиването съвсем загрубя. Тогава ми стана настолна, но темата за бебешкия режим на съня, как и кога да се слага  да спи,  е сред тези, които предпочитам да забравя – нищо, че придобих мащабен обем от знания и обогатих  речника си  със специфична терминология на английски. Ако може, просто да спим,  повече не искам да знам.

     Преди да родя, не бях чела нито една книга за възпитание и  отглеждане на деца, не знаех коя е Мария Монтесори, нищо за метода Кинди Ру или други подобни. После бързо наваксах – прекрасни методи, на които съм изключителен фен – стига да са приложими към конкретното дете, за да няма драма, и ах, защо не обича да реди пъзел например. С лека насмешка и неразбиране, сестра ми  ме чува да говоря единствено за това как пишех писма на бебето – изписвах страница след страница с патетични и  захаросани послания. Забавни  или не, имах нужда от тях. Страници от моята бременност са, наред с визуализациите за лежерно естествено раждане, към които се връщам с  носталгия. Стоях будна нощем и мислено разговарях с безименно бебе, но моето – дарявах я с качества, за които мога да кажа само едно: внимавайте  какво  си пожелавате!

      Всичко това, освен усещане за свързване с детето,  ми даваше  и  чувство  за контрол над ситуацията. Всеки го печели по собствен начин – било с правене на  списъци, било с четене/писане във форуми, ходене на всевъзможни  курсове за бременни,  с боядисване на апартамента,  или  с това да извадиш душата на партньора си по магазините за детски стоки. Всичко, които ни носи душевен мир през този период,  стига да не е нездравословно  за бебето, е  възможно за мен, с цялата му субективност, странност и различност за всяка отделна жена.

   Изборът да знаеш всичко, да не знаеш нищо, или пък нещо по средата,  е предопределен от самата теб – бременна или не, продължаваш да си същия човек, със същия характер, нагласа, приоритети, вярвания и страхове.  Няма вярна или грешна посока, защото след раждането се отваря нова епоха, която разполага с едно огромно предимство – не ти оставя твърде много време за мислене, анализи, чуденки. Знаейки или не знаейки, имайки или нямайки всички удобства, всичко се  изяснява, обърква, пак просветлява,  решава и  подрежда в движение – така става част  от  новата  роля – на майка на живо човешко същество със собствен характер, претенции, нужди и свят.  Всичко се променя  тогава  и   става просто по-хубаво.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *