ИСТОРИИ

В ролята на Мари Кондо: мисия “Гардероб“

Мари Кондо е понастоящем изключително известна по целия свят. Успехът й, според мен, се дължи на факта, че нейните принципи и методика, които описва и в книгата, са в пълен унисон с наличието на все по-мащабното отрицание на консумеризма в световен мащаб. Съвременното общество започна да си дава сметка, че да трупаме вещи, носи само моментно щастие – навремето се радвахме много повече на материалните неща около нас, в България това се дължи на чисто политико-икономически причини, които всички знаем. Струва ми се някакси, че да говорим за отегчение и умора от вещи, звучи направо цинично на фона на изключителната нищета, при която живеят много хора не само у нас, но и по света. Но тенденцията към събирането на преживявания вместо предмети, завръщането към природата, ориентирането към естествените материали в бита и дрехите, се усещат осезаемо все повече. Всичко това върви редом с осъзнаването, че мирът и радостта от живота се откриват в по-малкото –  във всеки един аспект на това понятие. Идеята да съхраним само най-ценните и близки до сърцето ни ситуации, проекти, дори хора, беше сред най-актуалните за мен през 2018г. Мари Кондо определено е яхнала вълната в точния момент и е изградила бизнес, отговарящ на идеалите й, което е достойно за възхищение.

Няколко думи за мен в предисловие:

Винаги съм била ‘‘над нещата‘‘ по битови въпроси – това да се занимавам с фанатично подреждане и сортиране на предмети от всякакъв вид, просто ми се е струвало ненужно. Както вече казах в друга публикация, на коледните празници се получава едно струпване на подаръци у нас – Мария празнува рожден ден, Дядо Коледа пристига с торбите на няколко места, аз самата имам рожден ден през декември, един малък урожай. Книгата ми дойде тъкмо навреме, но понеже съм леко задно колело, я захванах с  насмешка – вече бях чела как се случват нещата, но бях убедена, че ще подлежи на критика и снизхождение от моя страна.  Все пак – говорим си за подреждане, не за молекулярно готвене, нали така? Освен това, винаги съм считала хората, които обичат да подреждат до маниакалност, за контрол фрийкс. Мари Кондо ми даде обаче съвсем нова гледна точка, която ме удари като гръм от ясно небе – дали пък хората, живеещи в хаос, не отлагат по този начин вземането на някои важни решения, “разсейвайки“ вниманието си от конкретния проблем?

Книгата: 

Книгата се оказа бързо четиво, лека и приятна. Мари Кондо ми стана симпатична – както признава за себе си, тя е фанатизирана на тема подреждане и оптимизиране на пространства от ученическите си години. Харесах няколко неща в тази японка, които спечелиха и доверието ми: мисля, че самата тя е доста умна жена; второ, подхожда към работата с подреждането и разчистването изключително сериозно – освен метода си /изхвърляне и прибиране в определена поредност/, самата Кондо обяснява, че е изчела и доста психологически книги, за да започне да разбира хората. Другото нещо, което много ми допадна, е нейната цялостна визия за създаването на мир и хармония, за един олекотен  минималистичен дом. Мари говори много за енергията на предметите и заобикаляващия ни свят – с една дума, тя просто се оказа мой човек.

      Тук демонстрирам на Жоро как точно се сгъват дрехите с любов според указанията на Мари. Голям смях падна, той доста се забавлява с “енергиите“ , за които говорех. 

МИСИЯ“ ГАРДЕРОБ“

Започнах с най-лесната част – дрехите, както Мари съветва, и напълно й вярвам, защото да изхвърлям книги и мили спомени от детето ми (рисунки и рисунчици “за мама“), ми се струва направо страшно. Мисля, че притежавам много дрехи – през последните години купувам все по-малко, но понякога правя шопинг от стрес и купувам напълно безсмислени неща на много ниска стойност (имам и такива с етикети, значи, разбирате за какво става дума). Определено трябваше да ревизирам гардероба си. Извадих всички дрехи накуп (всички, наистина всички, от целия апартамент), както съветва Мари Кондо. Тук настъпи онзи комичен момент, който бях гледала в клиповете й в youtube – моментът ‘‘does it spark joy‘‘, с който вкъщи се шегувахме доста, или въпросът: предизвиква ли радост тази дреха у вас. Положителният отговор означава, че тя остава в гардероба, ако не – се изхвърля. Мога съвсем искрено да заявя, че този забавен елемент се яви ключов за мен: с лекота отделих дрехи, които грам вече не ме радват. Имаше такива, за които се колебаех и оставих на второ четене, но и при него, те пак не ми ‘‘заговориха‘‘. Изхвърлих ги с удоволствие. Много ми допадна идеята да благодаря на въпросната дреха, колкото и да звучи смешно на пръв поглед, всъщност е доста приятно. Сгъването направих според указанията на Мари Кондо от клиповете й в youtube: (много е лесно, въобще да не се шашкате). Тя твърди, че правилното сгъване пести място,  удължава живота на дрехата, а и по този начин те се мачкат по-малко. Все пак смятам, че на някои дрехи, като рокли, палта и сака, както и на някои ризи от естествени материи,  мястото им е на закачалки. Мога да ви уверя, че разчистването на гардероба и подреждането си е чиста медитация в движение, лично преживяване и диалог с теб самия – така го усетих аз.

Държа да споделя нещо, което ми направи огромно впечатление – Мари Кондо обяснява, че е забавно как родителите вечно гълчат децата си, че не подреждат, но всъщност никой никога не ни е показвал методиката на въпросното подреждане и как точно да сгъваме и прибираме. За да потвърди думите на Кондо, Мария, след като видя начина, по който изхвърлих и подредих моите дрехи, организира чекмеджетата си по абсолютно същия начин, съвсем сама.

В момента притежавам един доста ведър гардероб, на който се радвам и си отварям с кеф. Дори започнах да се чудя дали да не изхвърля още нещо, човек направо се увлича. Мари Кондо е права – подреждането зарибява и започваш да искаш да нагласиш всичко, ама всичко,  в абсолютен ред. Предстои следващата кагегория вещи, от която направо ме е страх: КНИГИТЕ.  Да се чудим какво да правим с тонове стари книги, вече ми се случи наскоро, тъй като се наложи да разчистим един апартамент за продан – един апартамент, в който книгите бяха най-голямата ни ценност и които сме събирали с години. Не е лесно, повярвайте. В моето съзнание  да притежавам цяла стая – библиотека, или поне една стена – библиотека, звучи велико и мечтано, та не знам как ще се получат нещата с книгите. И въобще с “комоно“, както Мари Кондо нарича всичко останало – все пак, си мисля,  че всеки метод и подход, трябва да бъдат преценявани критично, с гъвкав ум и според начина ни на живот и лични ценности, а не буквално.

 

2 коментара

  • share-dish-stories

    Абсолютно, и при мен беше така! Направо сме на една вълна!

  • Невена

    С теб Светле май сме на една вълна в момента 🙂 Изхвърляме, преподреждаме, обръщаме се към себе си, връщаме се към простото и минимализма. Умишлено отблъсквах всички нови придобивки, нарочно се разделих с други, сведох предметите до минимум и започнах отново да оценявам това, което имам. Не прочетох книгата на Мари, но някак естествено ми дойде от вътре докато подреждах хаоса в главата да подредя и гардероба и така шкаф по шкаф цялата къща. Такова удоволствие и подреденост на душата ми донесе. Съзнателно изхвърлих някои неща, които ми напомняха за стресов период, а други изхвърлих с идеята да дойдат нови на тяхно място.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *