ИСТОРИИ

В глаголи

Изключително популярно е напоследък да искаш да си ‘‘автентичен‘‘ и ‘‘истински‘‘,  или  пък енигматичното ‘‘да си себе си‘‘. Никога не съм  разбирала какво точно означава това и винаги съм се отнасяла с лека насмешка към подобни  търсения и изказвания,  със самочувстието на човек, който рядко се преструва. Това ‘‘да си себе си‘‘ е модерно клише, което влиза в устата на почти всяка новопоявила се звезда, вип персона, т.н. духовни личности и почти всички водачи по личностно развитие. Всеки от тях има предвид различно нещо, никой не казва какво точно. Лошото на клишетата обаче са две неща: първо, че в основата си са  безкрайно верни, и второ, че прекалената  им  употреба може да ги лиши от  вниманието, което заслужава съдържанието им.

Тази година,  макар и да  не е свършила още, прати сарказма ми по темата малко по дяволите. Смятам равносметките за доста помпозни, но все пак в главата ми определено се оформи едно откритие, ново умение, приятна изненада: научих се да свалям гарда. Да си перфектен е безкрайно досадно и винаги съм го знаела, но все пак нека говорим в глаголи, които единствено изразяват действие:

1.Оставям  едно много натоварващо ме его да си почива,  когато общувам: не съм всичколог и не желая да бъда.

2.Позволявам си да задавам тъпи въпроси и  да правя глупави коментари, случва се. Всъщност все повече питам за всичко и, разбира се, все повече ми отговарят.

3.Мога спокойно да се разрева, не само вкъщи пред телевизора, а и пред приятели, познати и непознати.Човешкото не само не ми е чуждо, а ми е все по-близко.

4.Казвам, че съм уморена, когато съм уморена. Ако мога да си почина, чудесно, ако не –просто го заявявам и продължавам напред.

5.Може и да се разкрещя, когато ситуацията го изисква.И най-вече, когато човекът отсреща ще ме разбере по-добре на висок тон. Все така си оставам възпитана по природа, само малко по-грижовна към емоциите си.

6.Може и да помоля за помощ-за дреболии е най-трудно. Захар от съседката, като в доброто старо време, нищо че почти не се познаваме. Кламери от добрата жена в пощата, иначе трябва да ходя да търся. Определено тази част ме затруднява най-много.

7.Допускам грешки, все повече и повече. За целта  влизам в най-непредвидени ситуации, търся ги и ги намирам. Никой не се бил родил научен, казват, но това не можеше да е вярно за мен до скоро. Темата за грешките  така ме заинтригува, че установих, че има дума в английския език-‘‘wrongologist’’-човек, който изучава грешките и тяхното допускане. Цяла книга може да се напише тука, ако вече не е сторено.

8.Споделям. Създадох блог. Пиша в него. Планирам да разказвам лични неща, истории от кухнята ми-в буквален и преносен смисъл.

Все още  смисълът на  модерното ‘‘себе си‘‘ ми убягва, дразни и не бих  го употребявала, може би защото не се показвам по телевизията,  не давам интервюта и не съм  българска звезда. Радвам  се обаче на моите си наблюдения и опит, които положително ме доближават до живот и общуване с  по-голяма лекота и по-малко драма. Да живеят моите  глаголи, които единствено изразяват действие.

0 Comments

  • ndorova

    Ама как съм го пропуснала това?! Много е добро! Продължавай да пишеш Светле!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *